Как да разпознаем инфекция, причинена от вирусните мoлуски, гениталните херпеси и вирусните причинители на рака на шийката на матката? Най-важното е клиничното проследяване. Диагнозата се основава на появата на кожни лезии, които в повечето случаи са лесни за разпознаване. Събирането на клинични данни и задаване на насочени въпроси донякъде потвърждава диагнозата, но особено когато става въпрос за бременни, новородени или имунодефицитни пациенти, е нужно лабораторно потвърждение. Само няколко са групите вируси които могат да причинят заболяване по кожата и лигавиците в областта на гениталиите, а именно поксвирусите (вирус на контагиозните молуски-MCV), херпесвирусите (херпес симплекс вирус HSV-1 и HSV-2) и човешките папиломни вируси (HPVs). Всички те са в състояние да се възпроизведат в епидермалните клетки и да причинят увреждане на тъканите, както в детството, така и в по-късна възраст. Причинителите на тези инфекции се доказват най-точно с методи на молекулярната биология (ДНК тестове – полимеразна верижна реакция, от английски polymerase chain reaction, PCR).
От значение за правилно поставена диагноза са събраните данни от други заразени членове на семейството, рисковото сексуално поведение, по-млада възраст на настъпване на сексуалната активност, както и по-големия брой сексуални партньори. Най-честият начин на предаването на тези инфекции е контактът с клинични или субклинични (безсимптомни/ невидими) лезии на кожата и лигавиците, както и директен допир с вагинален секрет или сперма. Високата честота, усложненията и последствията върху качеството на живот, налагат тези инфекции да бъдат бързо и точно диагностицирани, а след това и лекувани. Размножаването на тези вируси в клетката може да доведе до мутации, какъвто е случаят с риск от развитие на карцином при някои от вариантите на папиломавирусите.
КОНТАГИОЗНИ МОЛУСКИ
Контагиозните молуски са кожно заболяване, което се причинява от ДНК вирус, принадлежащ към групата на Покс вирусите (molluscum contagiosum virus-MCV). Боледуват най-често деца между 1 и 11 години и сексуално активни възрастни. Децата се заразяват най-често при директен контакт от друг болен, при играта си в детските заведения или чрез общи предмети и играчки. Откритите части по тялото и крайниците са най-засегнати, като обривът не обхваща дланите на ръцете и стъпалата. При възрастни заразяването става най-често по полов път. Съществува възможност заразата да се предаде и чрез кърпи, хавлии или дрехи. Тук брадавиците обхващат най-често лицето, туловището, аксилите, както и гениталните области. Допуска се, че болните могат сами да разнасят вирусите, от болни на здрави части на тялото.
Молуските се появяват от 2 до 4 седмици, след навлизането на вирусите в кожата. В началото малкият им размер силно затруднява поставянето на точна диагноза, защото са едва забележими. Болните нямат субективни оплаквания и често не забелязват появата на лезиите. Брадавиците са с телесен цвят на кожа, с форма на купол и големина между 1-5 мм. Те могат да бъдат разположени поединично или групирани. Като цяло не са болезнени, но при раздразване могат да се инфектират и да се получи усложнение като вторична бактериална инфекция или на по-късен етап да останат като белег.
Вирусната инфекция е ограничена и се намира в най-горните слоеве от епидермиса, а разпространението става по начин на заразяване по съседство на кожата. Индивидуалните лезии от молуски могат да изчезнат сами по себе си, като времето за това варира от 6 седмици до 3 месеца. При имуносупресирани пациенти продължителност варира от 8 до 18 месеца, дори и 5 години от началато на заболяването.
Диагнозата може да се потвърти с хистологично изследване или чрез електронна микроскопия, които на практика не се правят в България. Диференциалната диагноза трябва да се прави с акне, милиуми (бели точки) фурункулоза, обикновените брадавици и гнойни заболявания на кожата.
Прогнозата е много добра. Понякога остават белези, но само при наличие на усложнение с бактериална инфекция. Най-доброто лечение остава поддръжката и оптималното възстановяване на хидролипидния слой на кожата, след което лезиите изчезват без остатъчни белези. Противовирусните препарати са с ограничени възможности. Не се препоръчват хирургични процедури – всеки отделен случай трябва да се персоналилизира.
ГЕНИТАЛНИ ХЕРПЕСИ
Водещо свойство на херпесните вируси е способността им да причиняват хронични инфекции, характеризиращи се с персистиращо носителство на вирусите и периодични рецидиви, които са особенно опасни за имуносупресирани пациенти, бременни в периода около раждането, както и за новороденото. Патогенни за човека са 8 херпесни вируса и само два могат да причиняват генитални инфекции и да обхванат кожата и лигавицата на гениталната област. Херпес вирусните инфекции на половите органи могат да бъдат причинявани както от Herpes simplex virus-2 (HSV-2) и Herpes simplex virus-1 (HSV-1). Последният, обикновенно е считан за основна причина за херпес в назолабиалната област.
Гениталният херпес представлява заболяване, предавано по полов път. Честотата на заразяване е пряко свързана със сексуалната активност. Най-често заразяването става при сексуален или близък интимен контакт с партньор с активна инфекция (пресен обрив с еритем или мехурчета). Заразяването може да се получи и при контакт с асимптомен носител на вируса. Херпес около устата може да бъде пренесен в половата област на партньора и обратно. Вирусите могат да бъдат доказани в слюнката, ръцете или вагиналните течности, а при допир или разчесване могат да бъдат пренесени от една към друга част на собственото тяло.
Счита се, че инкубационният период на херпес вирусната инфекция е между 1-5 седмици, но при много случаи първите прояви се появяват след месеци или години. Началните облаквания в областта на гениталиите се отбелязват с мравучкане, сърбеж и парене по кожата. Мястото се подува, зачервява и след това се появяват малки везикули изпълнени с течност. Заболяването протича пристъпно, с различна честота на рецидивиране. При някои пациенти симптомите са незабележими или протичат за кратко време. При други пристъпите могат да протичат по-тежко и със засягане на общото състояние. Има и такива пациенти, при които рецидивът протича без наличие на везикули по кожата, но с клиника на пикочна и гъбична инфекция, силен сърбеж, секрет и еритем (зачервяване) на лигавицата.
Причините за рецидив на инфекцията могат да бъдат най-различни като например различен вид стрес, други видове инфекции, менструация, излагане на директна слънчева светлина, приемате да различни лекарства и др.
Откриването на вирус и вирусна ДНК чрез молекулярни методи (полимеразна верижна реакция – PCR) или на антитела в серума трябва внимателно да бъде интерпретирано от лекар специалист. Клиничен материал за изследване с PCR се взима с тампон от мястото на кожната лезия.
Повече от половината използвани сега противовирусни препарати са за лечение на херпесни заболявания. Причината за това са масовото заразяване и честото боледуване на хората от херпесни вируси. В резултат на това непрекъсното се появяват нови препарати, но повечето от тях не са достатъчно ефикасни. Съществуващите лекарства действат като предизвикват дефекти в репликацията на вирусната ДНК или като потискат синтеза на вирусните протеини. Прилагат се също препарати от растителен произход, както и такива с имуностимулиращо действие. Мазането с различни мехлеми няма реален ефект, по-скоро се увеличава чувстото за облекчено протичане на инфекцията. На този етап няма регистрирана противохерпесна ваксина.
ЧОВЕШКИ ПАПИЛОМНИ ВИРУСИ (HPV)
Човешките папиломни вируси (human papillomaviruses, HPV) са причинители на най-разпространената полово пренасяна вирусна инфекция в света. Те са и основната причина за развитието на рака на маточната шийка. Установено е, че повече от един милион жени в Европа имат продължаваща инфекция с HPV, която не могат да елиминират в рамките на 6–12 месеца и следователно са с повишен риск от развитие на цервикален рак. Въпреки широкото разпространение на HPV обаче, в огромната си част промените, които предизвикват тези вируси, са доброкачествени – само около 0.1% от случаите прогресират към рак.
HPV са представители на вирусната фамилия Papillomaviridae. Идентифицирани са над 200 различни типа HPV. Около 30 от тях се разпространяват чрез сексуален контакт. HPV са с доказан онкогенен потенциал. Едни вирусни типове носят нисък риск от прогресиране към рак, a други с по-висок риск. Заразяването става основно чрез контакт (предимно сексуален). Разбира се, има и други възможности, които трябва да се обсъждат. Най-често генотиповете, които се свързват с рак на шийката на матката са тип 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 66, 68, а с гениталните брадавици (кондиломите) тип 6 и 11.
Гениталните брадавици (Condylomata acuminata) са продукт на хроничната HPV инфекция. В началото те се развиват като малки островърхи разраствания, които постепенно се групират, нарастват и се сливат. Понякога брадавиците намаляват и изчезват спонтанно, без никакво лечение. В други случаи те могат да добият гигантски размери. Няма начин да се предскаже дали брадавиците ще започнат да растат или ще изчезнат.
Основното място за развитие на кондиломите е кожата, полулигавиците и лигавиците на гениталиите и перианалната област. При жените, те се развиват на входа и/или във вътрешността на влагалището, по шийката на матката (цервикс) или около ануса. По-рядко гениталните брадавици се развиват в устата или в гърлото на индивид, който практикува орален секс с партньор, заразен с HPV.
Инкубационният период не е точно установен. При около 70% от хората, които са имали сексуален контакт със заразен партньор, гениталните брадавици се развиват в период от няколко седмици до 5-6 месеца след контакта.
Заразяване на новородените може да се получи от инфектираните гениталии на майката. В този случай инфекцията се проявява в първите месеци след раждането, обикновено в областта на гърлото (фарингеални или ларингеална папиломатоза). Развитието на генитални брадавици при деца в по-късен период обикновено се свързва с преминаване на вирусите през плацентата по време на бременността.
Цитологичните и хистологичните изследвания осигуряват индиректни доказателства за вероятно наличие на инфекция, причинена от HPV, но не позволяват идентифицирането на отделните типове HPV. Ефективно определяне на типа HPV се извършва чрез ДНК методи, като най-разпространената за сега техника за типизиране на вируса остава PCR.
Специфично противо-HPV средство засега липсва. Използването на антивирусни субстанции са с ограничена ефективност. В зависимост от локализацията, размера и стадия на заболяването, както и в зависимост от вирусния тип, лечението се провежда по различен начин. Използуват се медикаменти с деструктивен ефект, както и такива с имуностимулиращо действие. Дребните брадавици могат да бъдат отстранени чрез замразяване, изгаряне, или третиране с лазер. Отстраняването на големите брадавици, които не се поддават на изброените методи за лечение, се извършва хирургически.
Как да се предпазим от HPV инфекция? Профилактичната ваксинация срещу този вирус е единственото надеждно средство. В момента се прилагат профилактични ваксини които имат за цел да предпазят момичетата и момчетата още в ранна детска възраст (12-15г.) от инфекция с HPV. Последните данни сочат, че тези ваксини са високо-ефективни, с добър ефект срещу рака на шийката на матката.
Н. Кълвачев
