Човешките папиломни вируси (human papillomaviruses, HPV) са причинители на най-разпространената полово пренасяна вирусна инфекция в света. Те са и основната причина за развитието на рака на маточната шийка. Установено е, че повече от един милион жени в Европа имат продължаваща инфекция с HPV, която не могат да елиминират в рамките на 6–12 месеца и следователно са в повишен риск от развитие на цервикален рак. Въпреки широкото разпространение на HPV обаче, в огромната си част промените, които предизвикват тези вируси, са доброкачествени – само около 0.1% от случаите прогресират към рак.
HPV са представители на вирусната фамилия Papillomaviridae. Те са с големина около 55 nm (фиг. 1), имат двойно верижен ДНК геном и се разделят на генотипове, а не на серотипове, както е при повечето вируси. Идентифицирани са над 200 различни типа HPV. Около 30 от тях се разпространяват чрез сексуален контакт.
Фигура 1. Електронна микрография на HPV
Гостоприемникът на HPV е строго специфичен – епителната клетка (кератиноцит). Проникването в клетката се осъществява с помощта на рецептори, които все още са с недостатъчно изяснена природа. Вирусът бързо прониква в ядрото на заразената клетка и се интегрира в молекулата на клетъчната ДНК. Механизмите на вирусната репликация и на клетъчната трансформация под влияние на вируса продължават да се изучават.
HPV са с доказан онкогенен потенциал. Едни вирусни типове носят нисък риск от прогресиране към рак (HPV-6, 11, 42, 43, 44), a други са свързани със среден (HPV-31, 33, 35, 51, 58) или по-висок риск (HPV-16, 18, 45, 56) за прогресиране към рак. Заразяването става основно чрез контакт (предимно сексуален). Разбира се, има и други възможности които трябва да се обсъждат. Най-често генотиповете, които се свързват с рак на шийката на матката са тип 16 и 18, а с гениталните брадавици (кондиломите) тип 6 и 11. Други генотипове на вируса се откриват също, но по-горе посочените са преобладаващите както в България, така и в останалите страни.
През последните години данните за тези вируси се обогатяват постоянно и много от известните ни сега разбирания относно патогенезата, епидемиологията, профилактитака и лечението на инфекциите, причинени от тези вируси трябва да се преосмислят. До скоро се твърдеше, че ако една бременна е заразена с HPV, шансовете за преминаване на вируса през плацентарната бариера е нищожен и няма опасност от заразяване на плода. Не така, обаче сочат последните научни открития – оказва се, че вирусите се откриват в плацентата, пъпната връв и в устната лигавица на новороденото. Нови данни сочат, че HPV може да се окаже причина за някои усложнения по време на бременността (преекламсия, аборт ???). От друга страна, доколкото HPV може да зарази дори сперматозоида, той може да се обсъжда и като вероятна причина за инфертилитет, което поставя нова задача пред центровете които се занимават с ин витро процедури. Друга загадка е, че вирусът, които се открива в новороденото, „изчезва“ няколко месеца по-късно. Засега не е ясно какво се случва с него, но е факт, че години по-късно тези деца могат да развият кожни или генитални брадавици, както и папиломи в областта на устата или ларинкса. Трябва да отбележим , че това са изолирани случаи и не трябва да се залита в другата крайност – че сме обречени.
Ролята на HPV като основна причина за рака на маточната шийка е доказана, но други видове рак също са свързани с инфекцията, причинена от този вирус (на устата, ларинкса и др.). Недостатъчно изяснена е връзката между HPV и рака на белия дроб. Пушенето при всички случаи е вреден фактор и влияе за възникване на рак на бронхите и белите дробове, но изследванията сочат, че различни типове HPV (16, 18 и др.) се откриват в тъкани от рак на белия дроб. Кой е източника на вируса? Най-вероятно това е неизлекуваната генитална или ларингеална HPV инфекция, но са публикувани и данни, че HPV ДНК може да се открие и в издишания въздух от хора с рак на белия дроб…
Как да се предпазим от HPV инфекция? Известните ни противовирусни медикаменти засега са неефективни, което прави профилактичната ваксинация срещу този вирус за единственото надеждно средство. В момента се прилагат две профилактични ваксини, очаква се скоро да бъде въведена и трета (9-валентната ваксина срещу HPV). В процес на клинични проучвания са и различни терапевтични ваксини, които ще се използват с цел да бъде унищожена вече заразената с вирус клетка. Предварителните данни сочат, че тези ваксини са високо-ефективни, поради което и очакванията на лекарите и пациентите са много високи.
Н. Кълвачев
