Виното е сред най-старите медицински средства на човечеството, което през последните десетилетия несправедливо беше “осъдено“ във връзка с разпространението на алкохолизма. Днес обаче, обединените усилия на лекари, биолози и винопроизводители от различни страни са насочени към връщане доброто име на тази древната напитка. Да не забравяме, че виното е и „свещена напитка” в много религии. Кратко казано: във виното е истината („In vino veritas”).
Статистически е доказано, че при умерените консуматори на вино* се забелязва по-слабо предразположение към инфаркт, атеросклероза, някои форми на рак, различни заболявания на нервната система (синдром на Алцхаймер, паркинсонизъм), имунни заболявания. Счита се, че виното забавя процесите на стареене в клетката, задържа дегенеративните процеси в невроните, подпомага преодоляването на вредните ефекти от стреса и хроничната умора. Антибактериалните свойства на виното също са известни от древността: различни бактерии губят болестотворните си качества след 30-40 мин, контакт с червено вино.
Майсторски приготвеното и добре съхраняваното вино е богато на вещества, които в тялото действат като дезинфектанти (спират развитието на инфекциозни агенти) и антиоксиданти (блокират силно реактивните свободни радикали в клетката). Освен това, виното стимулира производството на стомашен сок и повишава апетита. Има дори „клон” в медицината – енотерапия – лечение с вино.
Основните биологично активни субстанции във виното са фенолни съединения, главно стилбени (ресвератрол) и флавоноиди (кверцетин, епикатехин, малвидин и др.). Тяхното биологично предназначение е защитата на гроздовите зърна от въздействието на космическата (ултравиолетовата) радиация и от атаката на паразитиращи микроорганизми. Флавоните се съдържат предимно в ципите и семките на гроздето и се извличат във виното основно под действие на алкохола, който се образува при ферментацията. При приготвяне на бялото вино, технологичният контакт с тези части от зърното е силно скъсен (или липсва) във фазата на ферментация. Затова и количеството на антиоксидантите в червените вина (мавруд, мерло, каберне совиньон) е много по-голямо, отколкото при белите.
Научни проучвания по отношение антивирусната активност на флавоноидите от растителен произход (вкл. тези от гроздето) започват да се провеждат в средата на миналия век. За кратък период от време се съобщава за немалък брой вируси, които се повлияват директно от действието на вещества, изолирани от виното: херпес симплекс вирус (HSV), респираторния синцитиален вирус (RSV), грипните вируси А и В, парагрипни вируси, аденовируси, причинителя на инфекциозната мононуклеоза (ЕВV) както и различни типове ротавируси, причининяващи стомашно-чревни разстройства.
Широкото разпространение на СПИН след 80-те години на миналия век даде силен тласък на изследванията, свързани с на антивирусната активност на различни натурални продукти. Най-активните проучвания през последните 20 години бяха ориентирани към флавоните, намиращи се във виното и зеления чай поради факта, че там те се откриват в най-големи концентрации. Днес се счита за доказана силната инхибираща (потискаща) активност на кверцетин върху трите ензима на вируса на СПИН (HIV-1) – обратната транскриптаза, интегразата и протеазата. Трябва да се отбележи, че изследванията са извършени предимно в лабораторни условия (in vitro), поради което за сега не могат да се предложат ясни препоръки за използуването на този препарат in vivo при ХИВ-инфектирани пациенти.
Уникално свойство на кверцетин (quercetin) е неговият разностранен начин на действие: (a) По време на различните етапи от вирусната репликация (намножаване) в клетката, той блокира активността на специфичните вирусни ензими; (б) Чрез директното си антивирусно действие, което се осъществява в извънклетъчното пространство, кверцетин разрушава или блокира вирусните рецептори и така възпрепятства преминаването на вируса от една клетка в друга.
Кое вино е с най-богато съдържание на антивирусни субстанции? В процеса на стареене, във виното протичат процеси на полимеризация на фенолните съединения. При това вкусът на виното се “заглажда” и става типичен за отлежалите вина. Например, ако през 2007 г. се консумира червено вино от реколта 2004 г., което е бутилирано в края на 2006 г., то това вино е претърпяло между 7- и 10-кратни насищания с кислород и е намалило до около 30-40% активността на антивирусните субстанции. Следователно, позволяваме си да препоръчаме за консумация червени вина, които са с пълно тяло**, отлежавали в дъбови бъчви поне 8-10 месеца и бутилирани около година след гроздобера. Наздраве!
* Умерена консумация на вино: 1-3 стандартни винени чаши дневно (една с обяда и 1-2 с вечерята). Стандартната винена чаша е с обем 150 мл.
** Червено вино с пълно тяло: Според общоприетата дегустаторска терминология общото усещане, което виното оставя в устната кухина се сравнява с “тяло”. Леките вина са със “слабо тяло” докато тези, богати на багрилни и вкусови вещества придават усещане за пълнота.
З. Кълвачев
